fallback

Нещо ново си проправя път в космическата индустрия - част 1

Ашли Ванс, автор в Bloomberg Newsweek

21:11 | 21 юни 2021
Обновен: 21:11 | 21 юни 2021
Автор: Кирил Петков

През последните 50-60 години космосът като цяло бе в ръцете на няколко правителства. Нужни бяха средства от правителството, за да построите ракета или сателит.

Около 2008 г. изстрелването на ракетата Falcon 1 на SpaceX отбеляза първия успешен опит на милиардер за включване в космическата индустрия. В момента се намираме в интересен период, когато всички, вдъхновени от техния пример решиха, че също могат да достигнат космоса, да се пробват да постигнат това, за което човечеството мечтае от близо век. Преминахме от правителства към милиардери и към всички тези частни пари на инвеститори-милионери, които навлизат в индустрията и финансират всякакви проекти.

Космосът става все по-достъпен за частни предприемачи.

Много компании се надяват пращането на обекти в орбита да стане не само възможно, но и достъпно.

Сега ракетен стартъп наречен Astra е на прага на изстрелване на ракети за частица от цените на конкуренцията, което би сложило началото на нова ера в космическите технологии и бизнес.

Крис Кемп, основател и директор на Astra, каза за Bloomberg:

"Поглеждам 50 години в бъдещето и виждам нова платформа в космоса. Над този син хоризонт виждам конкуренция, виждам световни екосистеми, виждам нови стандарти. Виждам невероятна възможност за развитие на икономика за над един трилион щатски долара."

Заводът за ракети на компанията се намира близо до моста на Чесапийк в Сан Франциско, Калифорния.

Никой не може да отиде където и да било по света и да изстреля нещо в космоса за няколко дни с екип от само няколко души.

Това прави услугата която Astra предлага толкова уникална. От самото начало идеята за завод за ракети е била на преден план. Тя се базирала на принципа, че ако произвеждате нещо в масови количества, то разходите падат.

Не използват структури с въглеродни нишки, 3D принтиране и екзотични материали, които много други компании обичат. Тези материали са скъпи и трудно се прилагат масово.

Не - ракетите на Astra са от алуминий.

Компанията смята, че ако ракетите могат да се строят като самолети или коли, то е възможно да се изравни икономиката на процеса с този на по-големите ракети.

По думите на Крис Кемп: "Правим хонди, не ферарита."

 

Astra навлиза в претъпкан и добре финансиран сектор. SpaceX е безспорният пътеводител с техните ракети Falcon 9, Falcon Heavy и Falcon Super Heavy. Доста напред е и новозеландската компания Rocket Lab с ракетите си Electron и Neutron.

Astra обяви два различни модела - малък и голям - и казва, че и двете ще се строят по-евтино и по-бързо от моделите на конкуренцията.

От около век хората в САЩ, Германия и Русия се опитват да построят тези малки ракети с течно гориво. Първата частна компания, която го постигна, бе SpaceX през 2008 г. Отне им 7 години да изстрелят ракета, започвайки от нулата. Целта на Astra е да намали това време възможно най-много и да разработи и произведе такъв тип ракета по-бързо от която и да е компания досега.

Директорът на Astra също каза, че през следващите няколко години ще увеличат производството на ракети от една на месец тази година, до една на седмица през 2023 г., до две на седмица през 2024 г., и чак до ракета на ден през 2025 г.

Надяват се като пускат по една ракета на ден да намалят цената до около половин милион долара. Стартовете ще се продават за по няколко милиона.

Тези ракети ще могат да извеждат по 300-500 килограма в ниска орбита над Земята.

fallback
fallback