Моментът е важен в много отношения. Първо, президентът Байдън иска да постигне това, което иска. Той каза от самото начало за Китай, че целта му е координация със съюзниците и точно това прави.
Срещата на Г-7 не стигна така далеч, както би искала администрацията – до много твърди ангажименти за конкретна търговия с Китай. Те все пак се разбраха да се консултират по пазарни практики и договориха някои конкретни въпроси около Тайван, Синдзян и човешките права.
Смятаме, че Китай не е особено изненадан какво стана. Вече започнахме да забелязваме след оттеглянето на администрацията на Тръмп, че Китай препотвърждава отношенията си със САЩ. Доста активно участва с цялата си икономическа мощ в ЕС, като работи с конкретни страни.
Това е една от причините президентът да не успее да постигне всичко, което се надяваше. Много европейски страни все още много разчитат на търговията с Китай, но Пекин започва да работи активно и в Близкия изток и Латинска Америка, където значително усилиха търговията си.
Работниците и фермерите от САЩ много силно се възползваха от китайския пазар. Китай ще остане икономически двигател в обозримо бъдеще.
Много от американските компании, които искат да работят с Китай дори удвояват усилията си. Явно има общи интереси. Ние продължаваме да следим оживения експорт и търговия. Китай беше най-големия източник на преки чуждестранни инвестиции в последната година и изпревари САЩ.
Китай сега е най-големия потребителски пазар в света.
Досега за американските компании, особено след постпандемичната рецесия Китай продължава да предлага много възможности.