Мръсната индустрия на екореволюцията

Екологичната революция се изгражда на основата на изключително мръсна промишленост.

Стоманата е от основно значение за почти всяка технология свързана с декарбонизацията като вятърни турбини, соларни панели или електрически стълбове.

Проблемът е, че за тяхното производство се изгарят милиарди тонове въглища всяка година.

Стоманодобивната промишленост емитира повече въглероден диоксид от всички автобуси, коли и мотори на планетата всяка година. Според прогнози на BNEF, за да се построят достатъчно вятърни турбини, с които да достигнем нетни нулеви емисии до 2050 година, ще са необходими милиард и половина тона стомана. Това е достатъчно за построяването на хотела Бурдж Халифа 42,000 пъти.

Какво означава това за стоманодобивната индустрия? Означава, че тя трябва да се декарбонизира и то бързо.

Това е ужасно трудна задача, защото промишлеността използва захранвани с въглища доменни пещи, които изпускат огромни количества въглероден диоксид. Производителите на стомана проучват 2 основни начина за да ги заменят.

Първият е да заменят въглищата с биомаса и след това емисиите да се улавят и да се складират под земята.

Най-големият европейски стоманопроизводител Arcelor Mittal е една от компаниите, които проучват тази възможност. Тя е привлекателна не само защото при нея няма нужда от скъпи промени в работата на доменните пещи.

Но проблемът е, че това решение може и да не може да се изпълни в мащаб.

Просто количеството на биомасата не е достатъчно голямо, а и много други индустрии искат да я използват.

Като например авиокосмическата за биогориво.

Друга възможност е да се заменят въглищата с чист водород, който ще изпуска само вода при производство на стомана. Така поне на теория, това е много по-екологичен вариант. Освен това няма проблеми с мащаба – стига да имате достатъчно електричество, може да произвеждате чист водород.

Една от компаниите, които проучват тази възможност е SSAB. В момента тя изгражда заводи, които ще работят с водород. Проблемът е, че за да могат да използват водород, стоманодобивните заводи ще трябва да бъдат модернизирани с много скъпи ремонти.

Освен това, в момента почти не съществува чист водород, защото и индустрията, която го произвежда не съществува.

Всички методи за декарбонизация на стоманената промишленост ще изискват огромни разходи и са изправени пред огромни технологични предизвикателства. Но има надежда. Някои от най-големите производители в сектора се ангажираха да намалят емисиите си до 0 до 2050, включително Arcelor Mittal в Европа, Nippon Steel в Япония, и най-важното – китайският държавен гигант Baowu Steel.

Това е от огромно значение, защото Китай произвежда над 50% от световната стомана. Освен ако и Китай не понижи изпусканите емисии, усилията на останалите стоманопроизводители ще бъдат почти напразни.

Един от основните проблеми на екологичната стомана е, че е по-скъпа за производство от замърсяващата стомана.

Това значи, че правителствата трябва да стимулират заводите, за да я произвеждат. И те най-после започнаха да го правят.

Европейската зелена сделка, подробности за която ще бъдат представени през юли вероятно ще съдържа мерки за насърчаване производството на екологична стомана. Например, мита върху замърсяващ внос. Както и високи цени на въглерода. За да бъде производството на екологична стомана жизнеспособно.

Без подобни мерки, декарбонизацията на стоманодобивната индустрия просто няма да се случи. И последствията за планетата ще бъдат огромни.