Ралито на медта замря

Нищо от това, което виждаме днес не се смята за нормално. Живеем в безпрецедентни времена като се има предвид пандемията. Нищо такова не сме виждали в съвременната епоха от почти 50г.

Сигурно обаче е, че цените растат. Не е чак такава изненада, защото имаме пик в динамиката на промените по отношение на ръста.

Когато стават такива неща, имаме активи, свързани с инфлация или рефлация като мед, които те отслабват.

Изобщо не е изненада.

Дългосрочно като пресметнем пазарът ще изпита недостатъчно предлагане към средата на десетилетието. Изглежда сигурно. Сметката е проста.

Но в краткосрочен план имаме в известна степен изравняване на търсенето и предлагането. Всеки път като погледнем към баланса на търсене и предлагане на мед, плюс+минус 300 хиляди тона, пазарът е балансиран.

Тази година има вероятно сме на 600 хиляди тона дефицит.

Догодина – вероятно в балансирани граници.

Годината след това – 2023 – вероятно ще минем на малък излишък.

Така че има някакъв толеранс, който очакваме да се формира в следващата година-две, но да, в средата на десетилетието и след това няма съмнение, че ще има дефицит в предлагането.

Зависи наистина дали цените ще изпреварят този дефицит на предлагането днес или в следващата една-две години или ще запазим сегашните нива и после ще видим ръст с наближаването на този период на недостиг.

Китай вероятно има повече възможност да понесат понижение на пазара на стомана, единствено защото всъщност има имат лостове при експорта. Китайският износ е 4 млн тона стомана.

Ако затворят този износ, ще означава, че ще си запазят повече за себе си.

За съжаление Китай е нетен вносител на мед. Така че там нямат лостове. Могат само да натискат донякъде и да правят промени при фундаментите, но не и при медта и алуминия, както при стоманата например.