Много хора и централни банки казаха, че говоря небивалици, защото поставях голям акцент върху факторите от страна на предлагането, които споменахте. Особено възходът на Китай. Тогава казах, че според мен тези фактори щяха да отприщят вълна от понижения на цените и усилена ценова конкуренция, която ще затрудни завъртането на спиралата на заплатите и ще я потисне. Така мислех тогава.
И до голяма степен нещата се развиха точно така. Но винаги съм бил наясно със силата на паричната политика и на търсенето. Никога не съм ги пренебрегвал. А сега необичайното коренно се промени.
Сега изглежда, че е неортодоксално да казвате, че паричното предлагане няма значение, паричната политика също. И всички казват, че има понижение на разходите и конкуренция.
Намирам всичко това за смешно, защото глобализация има и в страни като Венецуела, Зимбабве, Турция и много други страни, където през последните години имаше висока инфлация. Но паричната политика и натрупването на големите парични резерви в домакинствата, фискалната политика и изключително ниските лихви – мисля, че те правят този период толкова опасен.
Преди малко правилно отбелязахте, че някои от факторите, които задържаха инфлацията ниска все още съществуват. Но смятам, че те отслабват. И това, което се случва на глобално ниво, въпреки че вече не се води войната на митата. Но вече виждаме признаци, че светът трябва да избира между САЩ и Китай. Смятам, че ще настъпи раздвоение между две съревноваващи се групи. И това ще доведе до увеличение на цените. И мисля, че мерките срещу климатичните промени ще доведат до значително покачване на разходите.
Ако съберете всички тези фактори, въпреки че мащабът дори не се доближава до този от 70-те години на миналия век, се получава доста тревожна комбинация. А причината е, че когато хората видят, че цените се покачват и са наясно, че лихвите са изключителни ниски, а очакванията не са фиксирани и паричните власти не ги предупреждават, че скоро биха могли да увеличат лихвите, се получава една много неприятна комбинация.