Не се тревожа толкова за инфлацията, защото много от компонентите й ще се окажат преходни. Например вижте къде сме в последните 12 месеца – натрупаната инфлация или CPI за всички градски потребители е 4,2%. Което е много. Най-високата от голямата финансова криза.
Но ние едва излизаме от силно необичайно стечение на обстоятелствата.
Ясно е, че голяма част от нещата се обясняват със смущенията във веригите на доставка поради пандемията от ковид. И направо на факта, че цялото производството и цялото предлагане още не се е възстановило.
Така че с течение на годината, през втората половина на тази и първата половина на следващата ще имаме повече яснота дали инфлационната среда ще се задържи.
Има едно изключение и за това е инфлацията на заплатите.
Смятам, че тази инфлация на заплатите, която много компании усетиха по време на пандемията вероятно ще остане. Увеличението на заплатите и придобивките на служителите вероятно ще е постоянно.
Вярвам, че ще има поне някакъв буфер за инфлацията.
Когато говоря с главни изпълнителни и главни финансови директори на компаниите, в които инвестираме или планираме да инвестираме, чуваме, че отварянето на икономиката върви на различни нива в различните части на страната.
Освен това протича с различни темпове в различните части на света. Точно за това говорихте преди малко като дадохте за пример Италия и това, което става в ЮИ Азия.
Повечето компании, особено тези с голяма пазарна капитализация имат глобални операции. Докато е лесно да се намали производството, когато поискаш да го върнеш отново на пълни обороти и капацитет, това изисква време.
Има много сложни вериги на доставка. Много сложни операции.
Затова ще мине време, преди средното производство да стане достатъчно, за да отговори на средното търсене.