Разбирам общото колебание.
Животът ни се преобърна и отново трябваше да се научим да го живеем.
Доста хора ще се затруднят с връщането към нормата.
Някои може да не си спомнят какво е било.
Един психолог, с който говорих, го сравни със свалянето на гипс.
Ръката е атрофирала и кожата е пребледняла.
Тези мускули трябва отново да се възстановят.
Изпитваме толкова време страх, особено от ресторантите.
Ще мине известно време преди хората да свикнат да излизат.
Но съм най-разтревожена за неваксинираните.
Трябва да стигнем до тях и да ги убедим, че чрез ваксините ще могат отново да правят тези неща.
А ако вече се занимават с тях, това би им позволило да го правят без тревоги.
Системата на здравеопазване няма отново да бъде подложена на сериозен натиск.
Най-доброто което можехме да направим бе да ваксинираме хора над 65 годишна възраст, които са най-рискови.
Да ваксинираме старческите домове, които допринесоха за около 1/3 от смъртните случаи.
Разполагаме с допълнителна защита, но не искам допълнителна смъртност.
Искам да имаме ваксина, която да защитава хората и искам хората да разберат колко освобождаващи са тези ваксини.