Постигането на споразумение е въпрос на разговор, не на стимули. Не е нужно никой да казва на Израел, че трябва да имаме мир. Искаме да имаме мир. Искаме да сме в добри отношения с всички нации.
Бих ви напомнил, че през последните няколко месеца всъщност имаме драматичен напредък в мирния процес. Сключихме мирни споразумения с четири арабски страни. Две в Персийския залив, Бахрейн и Емирствата. В Африка имахме пробив със Судан и с Мароко. Мисля, че има още с други арабски страни занапред и искаме да видим напредък в процеса и с палестинците.
Както каза президентът Байдън и съм сигурен, че сте чули думите му, които той каза, мирът изисква се те най-накрая да признаят легитимността на независимата еврейска държава Израел. Без това не може да има мир.
На първо място, нека разгледаме всеки един от тези въпроси поотделно.
С Хамаз в Газа, най-доброто, на което можем да се надяваме в краткосрочен план е възпирането им. Да ги възпрем, да им попречим да изстрелват ракети в Израел е голямо постижение. Това е добре за Израел. Добре е за палестинците в Газа. Никой не иска още едина вълна на боеве.
Както казах, ако започне още един кръг от боеве, те ще завършат при нашите условия. Но ние не се интересуваме от ескалация. Бихме искали да има спокойствие.
Относно палестинците на Западния бряг, преговаряхме с тях в миналото и можем да преговаряме и в бъдеще. Бихме искали мирния процес да върви напред. Но отново това не зависи само от Израел. За танго са нужни двама.
Досега палестинската власт не бе отворена за преговори с Израел. Не бяха отворени за нещо като помирение с Израел. Надяваме се да променят своите политики.