Пет въпроса за видеоигрите, част 1

Аз съм Лейн Нуни, доцент по медийни индустрии и медийна култура и общуване в Нюйоркския университет.

Как реагираха децата и младежите на пандемията?

Пандемията представлява също такова затруднение за децата, каквото е за възрастните, ако не и по-голямо.

Никой не иска да живее в свят, където интернет е единствената ни форма на общуване с другите хора.

Но това ни се случи.

И ако ще искаме от децата да прекарват 6-7 часа на компютъра, за да са в час, то не би имало причина да не започнат да мислят за онлайн игрите като още една част от живота им.

Като преобладаваща част от начините им да се забавляват и да общуват.

Реакцията на родителите

Това е нещо плашещо за родителите.

Децата им общуват с хора, с които никога няма да се срещнат.

В големите медии се насърчава представата за чудовища, които дебнат там, разни хора с фалшиви самоличности или други злини.

Вместо да мислите за тези непознати води, трябва да можете да общувате с децата си и да питате с какви хора прекарват време онлайн.

Да разберете какво правят.

Не чрез разпити, а чрез прости опити за разбиране.

Родителите които са най-успешни в това играят с децата си, опитват се да разберат технологиите и полагат усилия да разберат какво правят децата им онлайн.

Не се отнасят към това като към отвличане на вниманието, загуба на време или нещо нереално.

Още по темата

Пет въпроса за видеоигрите, част 2

Полът и самоличността във видеоигрите

Хората изследват идентичността си в онлайн среда от самата поява на интернет.

Това го прави вълнуващ свят за изследване, особено като стане дума за половата идентичност.

Всички предубеждения на масовата култура в модерния свят съществуват и онлайн.

Изследванията, които деца и младежи правят в тази сфера са възможности за да се говори за социализация, приятелство, ценности, за начина, по който се отнасяме към хората.

Можем да приложим гледна точка от истинския свят към тези неща, въпреки че се случват онлайн.