Сушата в Тайван е най-тежката от 50 години. Обикновено островът е изключително влажно място, прекарвал съм периоди в Тайпе и за последните 20 години не помня толкова време да не е валяло. Това вероятно е по-голям проблем за властите от Ковид кризата.
В един момент тя ще премине, а сега тук наблюдаваме ефектите от дългогодишни промени в климата.
Между 1957 и 2006 лятото в Тайван стана по-дълго почти с месец за сметка на зимата. Средната температура за последните сто години се увеличи с 1,3 градуса по Целзий, което е два пъти повече от средната световна стойност.
Последиците са, че нивото на водата в резервоарите е спаднало опасно ниско, количеството дъжд за последната година е два пъти по-малко от обичайното. Дори сега трябваше да вали. Тайван разчита на дъждовния сезон през май и юни да напълни водните резервоари, но за сега тези проливни дъждове бяха доста малко. А метеорологичната служба не очаква значителните дъждове и през следващите седмици.
Сушата поставя под съмнение способността на страната да удовлетворява нарастващото търсене на тайванска електроника, особено полупроводници.
Заводите работят на пълен капацитет, за да отговорят на търсенето от чужбина. Така че всяко едно ограничение на снабдяването с вода може да се отрази на темпа на производство.
По-големите компании, като TSMC осигуриха резервни източници на вода и я пренасят с цистерни от части на Тайван, които не са засегнати от сушата.
Засега данните за износа и промишленото производство продължават да са много добри. Но основните засегнати от сушата са тайванските фермери, които използват над 70% от водата в Тайван. А промишлеността използва едва 10% от нея. През юли правителството започна да спира напояването на оризовите полета в южен Тайван и да приоритизира технологичния сектор. Това е още един пример за сектор, който се подкрепя повече за сметка на фермерите.