Как се каца на Марс

Приземяването на Марс не е лесно.

Състои се от сложна поредица от събития, които трябва да преминат без грешка.

Допълнително затруднение представляват дванадесетте минути, нужни, за да стигне какъвто и да е сигнал от Земята до Марс.

Затова космическият апарат трябва да се приземи сам.

Първо трябва да забави.

Движи се с 12 хиляди мили в час, а трябва да се приземи само с 1,5 мили в час.

Атмосферата започва този процес чрез триене и силна топлина.

Докато описва стрела в небето подобно на метеорит, апаратът бива направляван от двигателите.

Досега скоростта е намаляла от хиперзвукова до свръхзвукова - близо два пъти скоростта на звука.

После 70-футов суперзвуков парашут бива изстрелян като от оръдие и се разгъва за 0,7 секунди за да забави апарата още повече - до шест десети от скоростта на звука.

Топлинният щит, който го е защитавал досега се изключва.

Сега апаратът може да види повърхността на Марс и започва да търси безопасно място за приземяване.

Използва се нова система за навигация, наречена Относителна навигация на терен, която сравнява видяното от камерите със снимки, направени от орбитата на Марс, за да може апаратът да определи позицията си и накъде да се насочи.

Апаратът все още се движи с 160 мили в час.

Парашутът е направил всичко по силите си и бива откачен.

Космическият апарат включва двигателите си и се насочва към място, преценено за безопасно.

Докато лети над мястото за приземяване, "небесният кран" бавно спуска марсохода с 1,5 мили в час.

Приземяване.

След успешното приземяване на марсохода останалата част от апарата отлита на безопасно разстояние.

Приземихме се на Марс.