Последните 30 години прекарах в корпоративния свят. Като жена-ръководител винаги съм мечтала за този момент, в който ще търсим жените заради техните компетенции. Точно това става сега във Франция.
По света говорехме много за тези неща отдавна, защото имах щастието да работя с американски компании, с китайски и европейски фирми.
Жените винаги са били изправени пред стъкления таван.
Франция се бори сега с това. Започнахме още един друг закон, който ни позволи да минем от 9% жени в бордовете през 2009 до 45% десет години по-късно.
Това означава, че със законодателството можем да постигаме резултати.
Засега етническите данни не са част от плана. Защото във Франция имаме една философия, наречена универсализъм. Това означава, че във Френската република искаме да признаваме само хората сами по себе си.
Не защото са жени, LGBT, имат определен етнос или по друга причина.
Опитваме се да се борим за всякакво разнообразие и затова реших с правителството да предприема някои мерки.
Например как да се уверим, че разнообразието е взето предвид като цяло в компаниите. Защото една от първите дискриминации, призната от моята страна е дискриминацията на работа.
Било отказ от наемаме на работа или мобилност или кариера.
Създаваме инструмент, който наричаме Индекс на разнообразието. Той мери нивото на разнообразие в компаниите, така че те да могат да вземат правилните решения как да наемат хора, как да ги обучават, как да обучават своите отдели по Човешки ресурси. За да могат хората да разберат, че разнообразието не е заплаха.
Напротив, може да помогне на всяка компания да работи какво виждаме в много изследвания.