Свикнали сме с факта, че разполагаме с чиста вода, която тече от чешмите, сигурни сме че във всички супермаркети храната, която купуваме е чиста и безопасна. Но по отношение на въздуха, никой не носи отговорност. Приема се, че въздухът може да бъде с всякакво качество, да съдържа вируси и патогени.
Първо, това за което ние призоваваме е промяна в парадигмата. Промяна в парадигмата, че въздухът в споделените пространства трябва да бъде чист и без наличие на никакви патогени, които трябва да са под рисковото за инфекции ниво. Това е най-важното.
Щом това се направи, можем да прегледаме списъка с въпроси как да създадем такава среда. Когато се проектират нови сгради, те трябва да са целенасочено проектирани за дейностите, които ще се провеждат в тях.
Всички искат да видят една конкретна техническа препоръка – направете това и всичко ще бъде наред. Но няма универсална препоръка, защото има огромен брой различни сгради.
Днес имаме чиста вода, защото вниманието изцяло е било насочено към това през 18-ти век. И е имало хора, които са работили над това и така се променят политиките и регулативните стандарти по света.
Но такива усилия не са полагани за чист въздух. С въздуха е много по-трудно, защото има индивидуални пространства на закрито, индивидуални източници като хората там.
Налице са безброй възможности по отношеине на вентилацията, естествена или механична, и дейностите, броя на хората и така нататък.