Всичко е възможно. Те може и да са прави. Но винаги съм вярвал, че правилната стратегия за едно правителство и за всеки в живота е да се надява на най-доброто, но да се подготвя за най-лошото.
Изглежда Фед планира на базата на много благоприятен сценарий, на който определено не можем да разчитаме.
Не мисля, че във Фед има някой, който да смята, че инфлацията ще прилича на тази през април, а и заместник председателят Кларида го призна. Определено не виждам и най-лекия намек или внушение в изказванията на Фед, че можем да очакваме ръст на надниците близо до относителен ръст от над 5% дори и само за един месец.
Трябва да се прецени следното: дали смятаме, че от този момент нататък, факторите на предлагането ще са по-големи от факторите на търсенето или обратното? При търсенето, налице са 2 трилиона долара спестявания, има 3 трилиона долара стимули, които са изминали само половината път през системата, налице са продължаващите последици от 18% ръст в цените на жилищата и всички пари, които това ще освободи за потребителите.
Налице е и фактът, че когато номиналните лихви не се променят и инфлацията се ускорява, реалните лихви се понижават, а това означава, че хората взимат повече заеми и харчат повече. Това е от страната на търсенето и то ни насочва към по-голяма инфлация.
При предлагането, допускаме, че повече хора ще се върнат на работа, когато приключи периодът на подпомагането при безработица и смятам, че това е значителен фактор, но администрацията отрича помощите срещу безработица да имат нещо общо.