Искам да кажа няколко неща за инфлацията, включително и в отговор на въпроса ви. Като начало, нека кажа, че ние сме напълно ангажирани с постигането на целта ни за трайна заетост, ценова стабилност и дългосрочната ни цел от 2% инфлация. Убедени сме, че ако средната инфлация в дългосрочен план е около 2%, това ще стабилизира дългосрочните инфлационни очаквания на 2%. От известно време инфлацията е постоянно под 2% и от известно време комисията се опитва да постигне инфлация малко над 2%.
Ето и малко контекст. Ние си проправяме път през една серия от безпрецедентни събития, при които едновременното глобално затваряне на икономиките днес отстъпва пред масовото им отваряне на много места по света.
В Съединените щати продължава осигуряването на фискална и парична подкрепа, ваксинациите са масови и икономиката набира значителна инерция. В този период на отваряне има вероятност да наблюдаваме известен натиск към повишаване на цените, на което също ще се спра. Но този натиск ще е по-скоро временен, тъй като е свързан с процеса на отваряне. Епизодичното еднократно повишение на цените, докато икономиката отваря не е същото и е малко вероятно да доведе до траен ръст, година след година на инфлацията, така че в бъдеще тя да не отговаря на нашата цел от 2% инфлация във времето.
Вярно е, че е работа на Фед да гарантира, че това няма да се случи. Ако обратно на очакванията инфлацията постоянно и същественно надвши 2% и то така, че да застраши дългосрочните инфлационни очаквания и те да надхвърлят значително тези 2%, ние ще използваме нашия инструментариум, за да понижим инфлационните очаквания до съответните нива.
Ако позволите, това е принципна разлика. Всички във Фед сме много добре запознати с историята на 60-те и 70-те години. Знаем, че работата ни е с времето да постигнем инфлация от 2%. Ние сме ангажирани с това и ще използваме инструментариума си, за да го направим. Това е различна ситуация от тази през 60-те. Много, много по-различна всъщност.