Имам необичайна гледна точка, подобно на тази преди 20 години.
Когато бях на борда на космическия кораб, който мина от другата страна на Слънцето наполовина около Слънчевата система.
За това време можах да гледам танца на зимата и лятото, от полюс до полюс.
Снегът се топи и зеленината се появява.
Невероятна гледка в продължение на 6 месеца.
Имах чувството, че Земята си поема въздух.
Или че наблюдавам 4,5 милиарда вдишвания.
Колко освежаваща, колко издръжлива, колко заздравяваща, колко непоклатима, колко е стабилна нашата планета.
Осъзнах напълно какво значи, че за 4 милиарда години на тази планета тече непрекъснат живот.
Животът е корав, кален.
Това ме успокои.
Доста лоши неща са се случвали в тези 4 милиарда години.
Животът продължава, планетата лети.
Можем ли да поемем отговорността?
Да осъзнаем проблемите, срещу които сме изправени и да променим навиците си, поведението си?
Да променим начина си на живот като цяло?
Правили сме го преди.
Събирали сме се за ужасяващи проблеми.
Това е един от тях.
Трябва да си сътрудничим, макар и да не желаем.
Но това не значи че не можем.