Китай не позволява преструктуриране на дълга в Парижкия клуб

Митът е, че Китай отпуска заеми срещу инфраструктура, Китай поема тези съоръжения или другият мит за Китай като добронамерен заемодател, който подпомага развитието. Нито един от двата не е напълно верен.

Това, което ние намерихме, са условия, които са по-агресивни, по-настъпателни отколкото други двустранни договори.

Те са по-настъпателни отколкото в повечето търговски договори. Но разликата, която установихме е разлика в степенуването.

Попаднахме на една клауза, която е наистина уникална за китайските договори и това е ангажимент дългът да не се преструктурира в Парижкия клуб на държавите заемодатели или в други подобни институции.

Научил съм се да не се изненадвам често. Анна е провела проучване с огромна важност, което ни води отвъд идеологиите в полето на практичността.

Практиката показва, че е грешка, когато хората прибягват до силна реторика за „дипломацията на смъртоносния капан“, но същевременно Китай не е напълно справедлив спрямо другите кредитори.

Вписването на клауза в договора, която предвижда да не се участва в глобалните многостранни процеси по преструктуриране на задълженията не е справедливо.

Не може да има система, в която някой отива при хора отчаяно нуждаещи се от пари и ги принуждава да приемат договор, в който една конкретна категория от дълга не може да се преструктурира.

Смятам, че много по-плодотворна е позицията, при която се води международна дискусия по тези въпроси именно заради проучването, което Анна и нейните колеги са направили.

Това е много важен въпрос. Трансграничните кредитните потоци са на исторически връх. Вижте, дълговата сума, заради която спредовете приличат на тези по джънк облигациите.

Това кара хората да си мислят, че не всички задължения ще бъдат изплатени и понякога ще се наложи те да бъдат преструктурирани.

Подходящият момент да се помисли за преструктуриране не е когато сме притиснати в ъгъла, а по-рано.

Международната общност, трябва добре да обмисли проблемите с дълга. Това ще отнеме време, но един от важните изводи от изследването на Анна е, че никой от нас не е монополизирал добродетелта и някои от практиките, които са се възприемали като проблемни практики на Китай са също и проблемни европейски практики, а в някои случаи и американски.

Необходимо е да разработим система, която работи за всички.