Без съмнение е предизвикателство с известен брой важни елементи.
Данъците засягат доходите.
Следва да се засилят институциите, да се подкрепят профсъюзите и да се промени динамиката на силите в преговорите, което е от особено значение, когато имате мощ на купуване от ранга на монопсия.
И трето трябва да се справите с предизвикателствата с кадрите, пред които сме изправени.
Не знаем доколко заплатите отразяват правилно стойността на различни видове труд на пазара, независимо от тази промяна във възможностите за договаряне.
И с дигиталната трансформация на икономиката ни става ясно, че са нужни нови умения, нови институции, публични и частни, които да ни помогнат това да се случи.
Предстоят ни някои събития.
Едно от тях е мощно възстановяване, което вече се случва в САЩ и вероятно ще дойде с леко закъснение в Европа.
Второ, има технология, засилваща производителността, готова да се включи.
И трето са правителствата, решили да използват фискалните си мерки, за да осигурят търсене на пазара и особено в областта на заетостта.
Ако убедим достатъчно голяма част от икономиката да се включи в иновациите, бихме могли да видим бум на заетостта и производителността на труда и истинска промяна в динамиката, която наблюдаваме през изминалите десетилетия.
В края на краищата няма големи изгледи минималната работна заплата да ни струва много служители.
Тя влияе на населението с по-ниски доходи, няма особен ефект върху предизвикателството пред нас за повишаване на средните доходи спрямо горните 20%.
Според мен е важен инструмент, което следва да приложим дотолкова, доколкото политическата ни система позволява.
Но е само една част от същинското решение.