На първо място жените пострадаха непропорционално от загубата на работни места в началото на пандемията, но майките срещат още повече трудности.
Образователният елемент, със затварянето на занималните и детските градини, изигра особена роля.
Говорих с няколко жени, които имаха страхотна работа, която обичаха, но поради затварянето на училищата и занималните им се наложи да я напуснат, за да се грижат за децата си. Те не бяха уволнени, а трябваше да напуснат, за да отделят време на децата си.
Някои от тях се опитват да си намерят работни позиции, подобни на предишните им, и се сблъскват с бариери като тези празнини в резюмето им.
Но други виждат нужда да са вкъщи и търсят временна работа, което ще повлияе на заплатата им, или въобще не мислят да си намерят работа в скоро време.
Доста жени са обезкуражени. Ако говорите с някои от тези, които искат да се върнат на предходните си позиции, ще видите, че някои са объркани.
Говорих с един застъпник, който казва, че щом работодателите видят с колко неплатен труд майките и жените като цяло се справят вкъщи – това може да доведе до промени. И повече жени да бъдат повишени до позиции, изискващи повече време и отговорност.
Но нека имаме предвид, че допреди пандемията участието в работната сила се увеличаваше от години. И с нажежаването на трудовия пазара някои от желаещите отново да си намерят работа най-накрая успяха да се върнат обратно.
И били те афроамериканки, майки или други жени, връщащи се на работа - не знаем колко време ще отнеме за тях да се възстановят доходите си до нивата им преди пандемията.
Дори с тези прекрасни икономически показатели като вчерашните продажби на дребно, по които бихме могли да отсъдим, че икономиката се е възстановила.