Всичко, което е в правилната посока е добре дошло.
Относно сътрудничеството, обявено между Китай, САЩ и ЕС трябва да се уверим, че защитаваме климатичните действия и общи действия от останалите несъгласия, което имаме и ще продължаваме да имаме с Пекин. За Тайван, за Хонконг, за човешките права, уйгурите и още много теми.
Знаем, че Китай е стратегически конкурент, както казват в САЩ.
Но по климатичните въпроси сме в едно и също положение.
Или ще спечелим заедно, или ще загубим заедно.
Затова трябва да поставим граница между всичко, по което не сме съгласни, и климата. Фактът, че продължаваме да работим заедно по климатичните мерки - САЩ, ЕС и Китай.
Когато съберете и трите имате над половината от глобалните емисии.
Дългосрочната цел е добра. Климатичен неутралитет до 2060г, което е много близо до собствената ни цел в ЕС и САЩ – климатична неутралност до 2050г.
Ние сме обединени в дългосрочен план.
Но в близко бъдеще, ако говорим за новия им 5-годишен план, ясно е, че той не следва траекторията, която Китай би трябвало да следва, за да започне са следва условията в Парижкото споразумение.
Права сте, че в дългосрочен план Китай е на прав път, но в краткосрочен план – не.
Относно граничния механизъм за корекция – аз бях един от преговарящите от името на ЕС.
Европейският закон ще бъде поставен на масата от ЕК през юни. След 2 месеца.
Няма да се откажем. Но ще кажа, че бъде съвместим с правилата на СТО.
ЕС и страните-членки искат механизъм, който да не спазва правилата на СТО. Ако не е такъв, значи е дискриминиращ в търговски план и следователно не работи за сътрудничеството в климата.
Което е точно обратното на това, което искаме.
Ние искаме, когато имаме 50 евро цена на въглерода, да можем да се конкурираме с вносители, които у дома не плащат нито цент за въглерода.