Bernstein: Недостигът на чипове не е свързан с мерките на САЩ в Азия

Има два проблема в момента: единият е настоящата ситуация с недостига на чипове, която като цяло става все по-лоша. А другото е усещане за прекомерна зависимост от Азия, Тайван и онази част на света, където има производство на полупроводници, конкурентно на американското.

Тези два проблема не са свързани помежду си. Те нямат нищо общо помежду си. Дори ако изградим значителен производствен капацитет през годините в САЩ, вероятно все още ще имаме същия недостиг.

Дължи се на част от динамиката около пандемията и това, което някои клиенти направиха, особено автомобилните производители, като отмениха поръчките си и т.н.

Те всъщност нямат толкова общо един с друг. И в този ред на мисли, Белият дом или някой друг реално не може да се справи с недостига в краткосрочен период.

Не съм сигурен, че степента на недостига на чипове предизвиква разговор и създава предпоставки за двупартийна подкрепа за по-дълбоки инвестиции в местно производство на полупроводници в САЩ. Това е нещо добро, но вероятно е начинът, по който тези два въпроса са по-свързани. По-скоро едото може да помогне за стимулиране търсенето на другото.

Аз, разбира се, съм пристрастен. Работя в тази индустрия. През годините индустрията е постигнала изключително голяма ефективност в това, което прави.

Това, което казвате, че ако има разпръскване на нещата, те ще бъдат по-малко ефективни, в същото време има някои възприети рискове при такава голяма концентрация на производството и никога не е толкова добре да сложите всичките си яйца в една кошница.

Начинът по който изглеждат нещата сега е следният: разчитаме на области като Тайван, а тази част от света става геополитически по-малко стабилна, бих казал отпреди.

Това се възприема като повишен стратегически риск.

Може да се наложи глобалната индустрия да живее с малко по-малка ефективност, ако прави нещата малко по-устойчиви.

Мисля, че това е дискусията, която се води в момента.