Ставаме свидетели на момент, в който започва да се развива разбиране на проблема. Погледнах срещата и си казах – имаме разнообразни интереси. Дори и някои проблеми под повърхността – за технологичното лидерство и за устойчивостта и зависимостта на веригите на доставка.
Всичко това в момент, когато имаме силно отражение в автоиндустрията и в работните места.
Смятам, че процесът дава много подкрепа за проблема.
Май има склонност да се похарчат много пари за проблема.
Но сякаш отговорите още не са ясни.
Глобалната индустрия на чиповете е много взаимозависима – от европейските производители на инструменти, от източниците на интелектуална собственост, от американските дизайни и азиатското производство.
Частите идват от цял свят и инструментите – също.
Всичко е тясно свързано.
Смятам, че да се каже, че искаме пълна самодостатъчност е някаква илюзия за почти всички.
Темата, която се появява е, че след като минахме период на проблеми за веригите за доставка, особено в последните 6 месеца при полупроводниците, а сега въпросът е какво е полезното решение?
Малко по-различно е от желанието за пълна независимост.