Новият модел прониква в културното съзнание.
През 1960 г. принц Акихито и жена му посещават данчи в Токио в жест на подкрепа за ценностите на средната класа.
Но експериментът има и неочаквани последствия.
Първоначалният ентусиазъм на жените да се преместят в данчи е последван от чувство за изолация, когато мъжете отиват да работят в града.
Свободата, обещана от личното пространство, води до изолация и липса на общност.
С намалялата през 70-те нужда от жилищно настаняване, строителството на данчи се забавя.
Това води масовото им разрушаване в наши дни.
Някои от тях, обаче, биват реновирани за разнообразни начини на живот и с цел да са по-удобни за възрастни хора.
Някои реновации на данчи отиват по-далеч, подкрепяйки общността чрез промяна на публичните пространства около блоковете.
Проектът за реновация Йокодай Данчи в Йокохама, ръководен от известния архитект Кенго Кума, се опитва да превърне тези жилищни комплекси в модел на бъдещето.
Данчи остават зона за експерименти за пресечната точка на архитектура и социалните промени в Япония.