Позволете ми едни 30 секунди контекст.
Искам да подчертая, че индустрията оцеля след най-тежката криза в живота си, а може би и в живота ни.
Кризата с вируса вече трае повече от година.
В началото си мислехме, че е нещо преходно.
Това се оказа грешно.
Тогава се появиха тестовете.
И когато стана ясно на всички, че трябва да живеем с вируса се появиха ваксините.
Извървяхме дълъг път през изминалата година и мисля, че вече можем да говорим за ваксинен паспорт.
Разбираеми са вълнението и оптимизма от възможността това да се използва за отварянето на международните полети и цялата икономика.
Но въпреки оптимизма и ентусиазма за ваксинния паспорт имам да отбележа две неща.
Първо: в момента не можем да разчитаме изцяло на ваксината за отваряне на индустрията, защото ако я отворим може да не е останало нищо от нея.
Независимо от стремглавото производство на ваксините, но и като се има предвид разпространението им и доколко някои хора са готови да ги приемат.
Просто не можем да се доверим изцяло на ваксината за отварянето на индустрията.
Постоянното и масово тестване все още е незаменима част от пъзела на отварянето.
Второ: не става дума само за ваксинен паспорт.
Трябва да се вземе предвид тестването, или по-точно здравния статус на човека.
Но идеята за включване на това към паспорт е пренаситена с въпроси на политики и съображения, които ще трябва да се разгледат.