Дали САЩ има нужда да подобри инфраструктурата си, да инвестира в развойна дейност за повишаване на потенциала за ръст? Да.
Тревожното е, че преди да обявят стимулите за инфраструктура, вече имахме други стимули. 1,9 трлн долара.
Те се прибавиха към тези 900 млн долара от декември.
Така че имаше много други, по-малко свързани с инфраструктурата и предлагането стимули, които вече бяха обявени.
Това е причината да имаме още по-рано рязък ръст на продажбите на американски ценни книжа. Голяма част от това бе свързано с ръста на премиите главно заради несигурността и инфлационния риск.
Премията по инфлационния риск се увеличава още защото Фед настоява за запазване на кротката си позиция и колкото повече продължава това, толкова повече пазарът се тревожи за потенциален риск от прегряване.
Но в момента смятаме, че ще имаме последици. Вече имаме икономическо разрастване, ваксини и инфлацията може да постигне пик през април-май, над 3 до 3,2-2,5%.
Въпросът е какво става после?
Ние не очакваме запазване на инфлационния натиск.
Голяма част от него е последица от предлагането при някои препятствия, които срещаме.
Но с времето това ще намалява все повече.
Отново – това дава някакво успокоение.
Но докато стигнем дотам се намираме насред гигантски експеримент на живо.
Пазарът все още се справя с риска.
Цената на петрола отчасти е водена от търсенето и отчасти от предлагането. Въпросът е доколко ще има вторични последици върху водените от търсенето инфлационни очаквания.
Да, петролът ще повиши инфлацията не само в САЩ, но и при много други икономики.
Но например в Азия все още има силно неравномерно възстановяване.
Все още имаме още много по-голямо забавяне на ваксинациите.
Имаме много по-слаби фискални мерки. Дори имаме намаляване на фискалните стимули.
Така че поне за Азия, въпреки че се усещат последици при предлагането заради инфлацията на цените на петрола, централните банки ще бъдат много предпазливи в преодоляването на тези фактори, докато натискът при търсенето липсва.