Бари Кнап, управляващ партньор в Ironsides Macroeconomics: Като цяло, инерционният момент в икономиката е значителен.
Основополагащата ми теза за тази година е, че ще има три големи двигателя на растежа. Те са: възстановяване на глобалната търговия и производство, не само от пандемията, но и от търговската война, която причини глобалнна рецесия в търговията и производството.
Тази търговска война попари бизнес доверието и нанесе щети на капиталовите разходи, които изначално бяха доста силни след приемането на закона за понижаване на данъците и за трудовия пазар.
Ние ще трябва да се възстановим и от това и през първото тримесечие виждаме ръст в планираните капиталови разходи, развойните разходи в S&P500.
Тези фактори трябва да са силни и тогава рефлационната търговия, която представлява техния ценови ефект ще нарасне. Това е очевидно при анализа на балансираната инфлация в прогнозната пет годишна инфлация. Инфлационният компонент в доходността по облигациите ще продължи да се покачва. Тези три големи теми, които ще са основните двигатели при акциите през годината изглеждат непокътнати. Те няма да разочароват.
Марко Тимър, глобална макроикономика във Fidelity: Пазарите са много ефикасни, каквито и по принцип са те в сконтирането на рефлацията, която видяхме и в продължаващата ротация от акции на растежа към акциите на стойността. Определено я виждаме и на пазара на облигации – преди година 10-годишните бяха на полови процент, а сега са на 1,7%.
Реалната доходност се повиши успоредно с инфлационните очаквания, а по всичко личи, че икономиката ще се нагорещи и по отношение и на фискалната, и на паричната част, политиците ще позволят това да се случи, защото разликата между общата безработица и това, което наричаме пълна заетост все още е 6,6%. А това е много голяма разлика.
Често казвам, че аналогията с 40-те години е много удачна, въпреки, че очевидно няма световна война. Но мобилизацията, фискалните разходи, ръстът на дълга, фактът, че Фед напълно монетизира този дълг като разшири баланса десетократно и ограничи доходността по облигациите до 2,5% и позволи на инфлацията да се покачи като така натискът й понижи реалната доходност до негативни нива - всичко това е като по учебник. Рискът е, че Фед, в опита си да убеди пазителите на облигациите, че могат да са спокойни и че доходността няма да надвиши 2%, могат да изтърват нишката на разказа и инфлационните очаквания могат да се втвърдят. Ако това се случи, смятам, че рискът по политиките може да започне да прониква навсякъде и може да се окаже трудно да върнем духа в бутилката.