Миналата събота беше празник в Мианмар. Денят на въоръжените сили. Това е празник на освобождението от японската окупация през Втората световна война.
Оказа се, че това е най-смъртоносният ден след преврата на 1 февруари. Повече от 114 души бяха убити. Това е броят, който можем да потвърдим досега. Над 450 са загиналите от началото на преврата.
Наблюдава се ескалация на насилието над протестиращите от страна на армията. Виждаме ескалация на насилието и в някои етнически райони също, както и въздушни удари в щата Карен срещу въоръжената етническа групировка там. Може да е свързано също и с това движение.
В същото време виждаме пристигането на международна подкрепа. Дузина главнокомандващи на отбраната от Северна Америка, Европа и тихоокеанска Азия съвместно осъдиха използването на смъртоносна сила срещу невъоръжени хора от страна на военните и асоцираните сили на сигурността - изблик на международно осъждане на военните.
Освен протестите, всеки ден се излъчват множество репортажи за силите на сигурността, които ходят в жилищните квартали, нахлуват в домове, стрелят в апартаменти, блокове и къщи, отвеждат хора посред нощ.
Разбира се през нощта няма интернет връзка, така че много от случилото се остава до голяма степен несъобщено и незабелязано до сутринта.
Протестиращите се опитват да се съпротивляват, излизат на улиците и дори сформират малки местни групи, които дрънчат с тенджери и тигани, за да известяват хората в квартилите за това, което става със съседите им.
Така че хората живеят в пълен страх в момента и няма никакъв признак дали това ще се забави или ще спре.