Има ли пристрастяване към технологиите

Няма кратък път към доверието. Поставят се очаквания, които с постоянство се изпълняват или надминават. Това е формулата за доверие. Отнема време. И това е работата ни, работата ми.

Изнасям творенията ни на открито за обсъждане и подсигурявам достатъчен контрол и прозрачност, за да се уверят хората, че могат да ѝ се доверят и че ще им бъде от полза.

Още по темата

Андрю Босуърт: Модерацията на съдържанието ще пребъде

До 15-20 години може да нямаме телефони

Определено е трудно да се справя с критиката срещу Facebook, особено когато съм съгласен с нея. Никой не иска да се провали, да пропусне негативни последици от творението си. Но това само утвърждава желанието ми да продължа, да се подобря.

Вярвам във важността на тази технология и вярвам, че като общество успешно ще я интегрираме в това как работим, как гласуваме, как напредваме в науката и технологията, как общуваме.

Не е леко да чуеш някой да посочва нещата, които не си успял да свършиш достатъчно добре. Но и не трябва да е леко.

Системата работи.

Настръхвам при думата пристрастяване. Знам, че има спор по въпроса между социолози и психолози. Имам в семейството си хора, които се борят с пристрастяването, но не съм срещал никой, останал без дом защото е искал още интернет.

Има лека морална паника.

Убеждението ми е, че хората следва да имат контрол. Всеки човек трябва да има способността да осъзнава границите и какво прави технологията.

Трябва да има контрол върху решенията си. Аз им се доверявам за това. Доверявам се на себе си, на децата си, на обществото като цяло.

До известна степен не сме напълно интегрирали промените, които навлязоха в живота на децата ни с интернет.

На колко от нас са ни казвали "няма да можеш да намериш всичко, когато ти потрябва, където и да си". Което вече не е вярно.

Мога да потърся почти всичко, почти навсякъде по света. Или са ни казвали "няма да имаш калкулатор в себе си където и да си". Винаги имам такъв.

Така че не смятам, че дори сме възприели всички промени, които предишната серия технологични промени допринесе за образованието и развитието ни.

Виртуалната реалност и увеличената реалност имат най-голям потенциал за деца, които нямат географски или икономически достъп до качествено образование.

Всеки родител все пак трябва да бъде родител.

Няма значение дали предизвикателството е Instagram, или телевизията, или книгите, или велосипедите.

Като родител трябва да помогнете на детето си да разбере, да очертава своите граници, да отговаря за изборите си, и да осъзнава последствията.

Децата ми са на 3 и на 6, и дъщеря ми си мисли, че махането с пръст ще доведе рокли до вратата ни.

Голяма част от моя начин на родителстване и на новия стил да си родител е даването на достъп на хора и деца по безопасен и наблюдаван начин да развият добри навици.

Защото когато децата са държани настрани от него за дълго време и изведнъж се сблъскат с него няма да имат способността да се справят.

Няма да могат да се контролират.

Мнението ми като родител е, че е добре да са в тези контролирани среди, където да се положат добри навици.