Много неща могат да се кажат, но в общи линии, става дума за урока, който все забравяме и трябва отново да научаваме. И той е, че има напрежение между желанието да спечелиш и необходимостта да намалиш риска. Всеки път отново учим този урок.
Появява се една компания като Archegos и на всяка отделна банка, тези сделки й изглеждат добронамерени, убеждава се, че това са безобидни сделки. Morgan Stanley виждат крака на слона, Goldman виждат опашката, а Credit Suisse виждат хобота, но никой не вижда целия слон.
Това е различен рисков фактор за стандартните книжа, защото това са доста стандартни акции. Те се търгуват и от Black Rock, търгуват се ежедневно и банките си мислят, че познават тези потоци и не виждат как се напасват всички парчета от пъзъла.
Това е голям провал, това е провал на моделите на риска, които те ползват, защото моделите на риска не улавят тези ортоганални рискови фактори точно както не виждат слона.
По-скоро може да се каже, че чувствителността е повишена след световната финансова криза, когато банките едва не фалираха. След това, всичко, което носеше печалба не подлежеше на контрол, в управлението на риска работеха най-слабо талантливите, а съвета на директорите няма да окаже натиск, който да снижи приходите. Банките се гонят една друга – Сredit Suisse гони Nomura, която гони Goldman, която гони всички. За съжаление това се случва, а и регулациите също изостават. Те също изглеждат като в небрано лозе.