Всеки път, когато подобни взаимовръзки във финансовата ситема влязат в новините, регулаторите проявяват интерс. В случая, има няколко подхода, които те могат да възприемат. Едно от най-интересните неща е как Archegos са използвали деривати, за да изградят експозиция към някои фючърси с единични акции на големи компании. Използвани са суапове по общата възвръщаемост, разлики в договорите, които са позволили значителни дългови залози за посоката на движение на акциите.
Но когато акциите поемат в грешната посока, всичко се срива, появяват се искания за допълнителни обезпечения и в крайна сметка са пострадали основните посреднически дейности.
Комисията вероятно ще се заинтересува от стратегията по дериватите, от факта, че един фонд е успял да изгради чрез деривати огромна експозиция, за която никой не е знаел. Когато даден фонд закупи акции, той трябва да регистрира собствеността. В случая с тези деривати, явно никой не е знаел.
Другото нещо, което ще заинтересува комисията е участието на предоставилите основните посреднически дейности. Нормално ли е да имаш 6 или 7 посредници, които осигуряват огромно финансиране и, поне привидно, да не знаеш какво всъщност правиш с това финансиране?