Посланието на данните от тази седмица ще утвърди идеята, че сме свидетели на изключително силно възстановяване на икономиката в САЩ и Европа и по-умерено в Китай, Южна Корея, Тайван. Вирусът нанесе удар първо в тази част на света и това е част от динамиката на пандемията. Но очевидно, всички очакваха изключително силните фискални стимули в САЩ. Те ще подхранят растежа в САЩ и Европа, докато тя излиза от карантина.
В средата на тази година очакваме ръст над 10% на годишна база на БВП в САЩ и Европа. Не мисля, че някога сме виждали толкова силен икономически растеж в тези държави. И да не забравяме, че това не се дължи само на вдигането на карантината, а и на фискалните стимули и на много благоприятни парични условия. Така че, ще има необичайно силен растеж в САЩ и Европа, което е от полза за износителите в Азия.
Но тук, цялостната картина е, че в много икономики, търсенето на вътрешния пазар не успява да набере инерция след шока от COVID. Невъзможността да се ваксинира голяма част от населението наистина спира местното възстановяване в Азия.
Имаме голям фискален дефицит, дългът ще нарасне, но налице е промяна в мисленето на политиците и то е, че при глобалната финансова криза те веднага наложиха строги ограничения и така саботираха възстановяването, но този път виждаме нещо друга – 1,9 трилиона фискални стимули в САЩ тази година, няколко трилиона долара инвестиции в инфраструктура през следващите 5 до 10 години. Всичко това ще подкрепи растежа до 2023, когато икономиката ще се забави до обичайните си темпове.
Сега схващането е, че при крайно ниските, дори негативни лихви няма нужда да се затяга фискалния колан по начина, по който се смяташе за правилно преди десетилетие. Това ще позволи на икономиките да продължат да растат бързо. Ще трябва да свикнем с много по-високите нива на задлъжнялост. Рискът е инфлацията да надвиши тавана през следващите няколко години и да тласне лихвите по-нагоре. Това подкопава настоящият план за продължаване на силно облекчената фискална политика до края на 2023.