Наблюдаваме същото, което става и в много други страни, в които милениълите имаха много свободно време, много налични пари в брой по време на миналогодишната изолация.
Интересното е, че в сравнение с предишните поколения в Индия, които гледаха на пазара като на място пълно с измами и с една идея по-добро от комарджийството, днешните милениъли са много по-склонни да инвестират в акции, отколкото в недвижими имоти или злато.
Голямата разлика този път са технологиите. Широкото разпространение на смертфоните и евтините мобилни данни направиха възможно много хора в по-малките и по-големите градове да могат да търгуват с акции, което беше невъзможно дори и само преди 3 години.
Другата страна на нещата са регулаторните промени, които затрудняват брокерите да вършат някакви измами или да лъжат хората.
Това също създаде у по-младите инвеститори по-добра представа за фондовата борса.