Сега е по-важно от всякога да подчертаем разликата между човек и правителство.
Като цяло в симпатиите си американците правят разлика между Китай и цяла Азия. Това показаха данните.
Япония е една от най-обичаните страни според изследването ни.
Тайван е наравно с Израел.
Така че идеята, че 45% от американци са разтревожени от китайската политика заради търговията, не значи, че изпитват антипатия към китайските граждани.
Видяхме редица ужасни престъпления от омраза не само в Атланта, но и в други щати.
Това не е ново за Америка.
Но можем да си правим изводи от миналото.
Например търговията.
Американците имат високо мнение за търговията с повечето страни, които имат силни търговски връзки със САЩ.
Мексико, Канада, Европейския съюз, и други.
Но гледат по-специално търговските ни отношения с Китай в негативна светлина.
Не желаем да смесваме двете идеи.
Хората трябва да се третират като индивиди, не трябва да се приравняват с политическите ходове на страната си. Абсолютно съм убеден в това, особено след като нося името Мохамед.
Този проблем е реален и има дълга история.
Много вероятно е да е получил тласък от реториката, която чухме наскоро, дори около Covid-19.
Но това не променя факта, че американците знаят, че началото на пандемията не бе Китай.
Има сериозни проблеми около Световната здравна организация и информацията за произхода на вируса.
Така че проблемите са съвсем истински в очите на американците, но трябва да правим разлика между политика и хора.
Американци гледат на Китай като на икономическо предизвикателство.
Не можем да забравим въпроса за сигурността, но колкото повече питаме за търговията, толкова повече откриваме, че хората наистина се интересуват от нея.
Например когато запитахме за конфликта Китай-Тайван само 30% казаха че го смятат за голяма заплаха за САЩ в сравнение с възхода на Китай.