Това, което ме възхищава при преговорите със Си Дзинпин е, че разбира и не се преструва повече от мен, че не разбира какво казвам. Обърнах му внимание, че никой лидер не би могъл да се задържи на своя пост, ако не представлява ценностите на страната си.
Казах му: "Г-н Президент, както съм Ви казвал и преди, американците ценят идеята за свободата. Америка цени човешките свободи. Не винаги оправдаваме очакванията, но това е нашата ценностна система. Онсновани сме на този принцип. И докато Вие и страната Ви продължавате така грубо да нарушавате човешките права, ние ще продължаваме неумолимо да насочваме вниманието на света към това и да разкриваме какво се случва."
И той го разбра. Дадох ясно да се разбере, че никой американски президент не би отстъпил от това да говори за онова, което става с уйгурите, с Хонконг и в която и да е страна. Това сме ние. В момента, в който един президент обърне гръб на това, както направи последния, в този момент започваме да губим образа си на защитник на законността пред света. Това сме ние.
Виждам силна конкуренция от Китай. Те имат принципна цел и аз не ги критикувам заради нея.
Но те имат принципната цел да бъдат водещата страна в света, най-богатата страна в света и най-мощната страна в света.
Това няма да стане, докато аз съм тук.