Никой не би очаквал правителството на Байдън да е по-строго спрямо Китай от предишното, на Тръмп.
Любопитна е инерцията зад този подход.
Байдън не свали митата, нито сложи край на технологичната война.
Всичко, започнато от Тръмп, няма изгледи да приключва скоро.
Но това, което ме изненада, е реториката, особено по въпроси като човешки права и демокрация, които засягат чисто вътрешнополитически проблеми на китай като правата на уйгурите в Синдзян.
Всичко това се подклажда от новия държавен секретар Тони Блинкен и съветника на Байдън по национална сигурност Джейк Съливан, и дори от самия президент.
Така че сме в особена ситуация, което не мисля, че доста хора очакваха.
Администрацията на демократите е дори по-агресивна по китайските въпроси от Тръмп и Помпео.
Имам усещането, че причината за това е миналогодишно решение на кампанията на Байдън да не изглежда милостива към Китай, защото това би ги засегнало зле.
Имайте предвид, че американското отношение към Китай стана много враждебно, особено през последната година поради пандемията от Covid-19.
Всичко това започна като предизборен ход, но сега им се налага да го изиграят докрай.
И разбира се реториката на Китай през последната година също се изостри.
Свикнахме да виждаме дипломация на бойците-вълци, и не мисля, че това бе добре за Китай.
Привлече много неприязън не само от САЩ, но и от Европа.