Както виждаме, позицията е устойчива в продължение на доста време.
Ако щете вярвайте, но минаха цели 50 години от тайната мисия на Хенри Кисинджър в Пекин и срещата му с тогавашния премиер Джоу Енлай, които положиха основите за нова сделка между САЩ и Китайската народна република.
Част от тази сделка бе, че САЩ няма да признават Тайван като независима държава, няма да подкрепят опитите му за независимост и ще приемат принципа на единен Китай, част от който е Тайван.
И все пак САЩ продължиха с подкрепата си за Тайван, и продължиха да му продават оръжия.
Интересно е, че тази подкрепа стана донякъде по-открита - но все пак тази политика е неясна.
Но когато Ричард Харисън от Съвета по международните отношения предложи край на тази двойнственост, тоест САЩ официално да подкрепят Тайван както през 50-те, не срещна никаква подкрепа във Вашингтон.
Тази неяснота продължава от невероятно дълго време.
Но нещата се промениха.
Китай е много по-силен и военната му мощ е далеч над тази по времето на предишните тайвански кризи.
Това значи, че САЩ вече не могат просто да изпратят няколко самолетоносачи и да кажат на Китай да внимава, както са правили дори през 90-те.
Това е разковничето.
Това, което дестабилизира ситуацията е растящата мощ на Китай и видимото желание на Си Дзинпин да прекрати дефакто независимостта на Тайван докато е президент, което може да се случи дори след едва 5 години.