Първо, ще спомена начина, по който се представя целия проблем. Той често се обсъжда през призмата на ваксинния национализъм. Начинът, по който той се разбира в Европа в общи линии се свежда до отношенията с големите фармацевтични компании. Така че, не става дума за Европа срещу Обединеното кралство, или срещу когото и да е друг. Това е позиция спрямо фармацевтичните компании. Това е един от аспектите.
Всичко това става на фона на една ситуация, която е дълбоко разочароваща по отношение на количествата достъпни ваксини в Европа и като цяло развитието на ваксинационната кампания в държавите членки. Така че, тук въпросът не е за крайната, екзистенциална нужда, защото в противен случай нямаше да водим този разговор.
Но аз съм съгласна, че налице са възможни политически последици, произтичащи от всичко това. Може да се стигне до верижна реакция, която да се разпростре далеч отвъд проблема с ваксините и да се насложи върху общата тенденция към протекционизъм, която наблюдаваме през последните години.
Както и в други сходни ситуации, не мисля, че отговорите са чернобели. Виждам причините за необходимостта от ограничаване и контрол на износа в настоящия момент, ако те са ограничени във времето и мащаба. Под мащаб, имам предвид държави, които нямат такава голяма нужда каквато имат държавите членки в Европа. А времевото ограничение е нужно, заради структурните верижни реакции, които могат да повлияят глобалната верига на снабдяване.
Така че, да, ограничения във времето и мащаба, но без да се забравят онези наистина негативни политически последици, които могат да се породят, ако периодът се удължи и местата станат повече.