Това, което ми говори на мен срещата в Аляска в голяма степен бе казано на всички в Съединените щати и конкретно в Китай. Че стратегическата надпревара не е много красива и води или може да доведе хората до състояне да казват публично неща, които са пресметнати така, че да обидят другата страна.
Когато чуваме думите, които се разменят, китайците очевидно настръхват щом чуят неща като провинцията Синцзян, Хонконг и Тайван и последва дълга тирада от страна на Ян Цзечъ. Трябваше да говорят по 2 минути. Той говори около 15, което прозвуча като лекция, за да постави на мястото й американската страна.
Това не бе от голяма полза. Да се надяваме, че при личните им разговори ще бъдат малко по-уважителни един към друг и ще говорят по същество. Но аз мисля, че това беше повече за пред тяхната вътрешна публика.
По някакъв начин е разбираемо защо е прекалено рано да има среща между президента Байдън и Си Дзинпин. По този въпрос се запази мълчание. Предполага се, че това е нещо, за което китайците искат да разговарят. За насрочването на тази среща. Не мисля, че това може да стане в близко бъдеще.
В известен смисъл тази среща изглежда донякъде прибързана.
Не смятам че администрацията на Байдън е обмислила внимателно всички стратегически последствия и парчета от пъзела, който трябва да подреди. А той представлява сътрудничество, където е възможно и очертаване на граници, където трябва и всичко останало.
Но сега говорим, като отправяме поглед назад. Първоначалната комуникация бе може би по-лоша отколкото очаквахме, но не напълно изненадваща.