Няма пострадали животни в производството на това месо, част 2
Витор Еспирито Санто
Обновен: 18:47 | 22 март 2021
Разполагаме с технологията за животински клетки от няколко десетилетия, например за разработване на ваксини и други медикаменти.
Първият ни известен прототип бе създаден от Марк Пост в 2011.
Това бе прототип на телешка пирожка, и при това много скъп прототип.
Ако не ме лъже паметта, над 250 хиляди евро.
Пирожката беше най-вече доказателство, че технологията работи, че е възможно.
Правим култивирано месо, като изолираме пилешки клетки, без да убиваме птиците, например чрез малка биопсия.
Потапяме тези клетки в течен бульон, съдържащ всички необходими хранителни частици за оцеляването и растежа им.
Много искаме тези клетки да растат и да се размножават достатъчно, за да направим месен продукт.
Наблюдаваме клетките, които са от особено значение за месото, например мускулни и мастни.
И в изолация сме способни да отгледаме тези тъкани в култура.
Културата се отглежда в контейнер за ферментация, наречен биореактор.
Той осигурява същата среда, като животинското тяло - топлина, механични напрежения.
Целта е клетките да са подложени на същите условия, като тези в животното.
Последната стъпка е отделянето на клетките от бульона, след като те се размножат и достигнат определена гъстота.
Подсигуряваме качеството и безопасността на продукта, и клетките са готови за консумиране.
Мляко, сирене, кисело мляко...тези продукти също са резултат на ферментация.
Разликата е, че началото е различен вид клетка.
В този случай използваме животинските клетки като началото на продукта.