Ето какво мислят скептиците за биткойн.
След катастрофалния колапс, при който той изгуби 83% от старта през 2017 г., биткойн се върна към бурната търговия и рекордните върхове.
Биткойн – това са единици и нули, съхранявани на твърдия диск на компютъра.
Сега хората обаче редовно плащат повече от 50 хиляди долара за един от тези изкуствено създадени дигитални активи.
Но не всеки е убеден, че това е добра идея.
Все още има някои, които са предпазливи и го наричат скам, пирамида или просто загуба на енергия.
Да започнем с тези, които вярват в биткойн.
Роден от руините на финансовата криза през 2008 г., биткойн бе отговор на ултра разхлабената монетарна политика и печатницата за пари на централните банки.
Неговият мистериозен създател, познат под името Сатоши Накамото, решава да направи дигитална версия на златото. Целта му е да създаде актив, подкрепен от критпографията, който после да стане твърда валута и да замени долара.
В този процес Сатоши решава стар компютърен парадокс.
Задачата за двамата генерали.
Идеята е, че е почти невъзможно две страни, които не си вярват, да правят трансакции без посредник, в които да имат пълно доверие.
На сцената излиза блокчейн.
Публичната счетоводна книга, или леджър, която записва всяка транзакция, направена някога с биткойн.
Тя може да бъде променена само ако повечето регистратори в нея се съгласят.
В същото време изисква доказателство за свършена работа. Това е енергията, изразходвана за създаване на биткойн.
Гениалната идея не приключва тук.
Истинският пробив е в заложеното в оригиналния код на биткойн и документа, който се използва като писмо за намерение, ограничение в предлагането, по алгоритъм, наречен копаене. Копаенето означава хиляди компютри, които решават математически задачи.
Последният биткойн ще бъде изкопан през 2140 г.