Когато се стараете да понижите ефекта на топлинния остров в който и да е град или село, или дори сграда, първата стъпка е засенчване на прозорците.
Да се поддържат отворени пространства между сградите, през които вятърът да се движи.
Вода от подходяща дълбочина може да послужи като прекрасен топлинен буфер.
Ако има нужда от тежки сгради като небостъргачи, възможно е поне фасадата да бъде по-лека и да бъде защитена от директен досег със слънцето.
Трябва да осигурим да няма на двигатели с вътрешно горене в средните и далечните граници на града.
Идеално би било електричеството да се произвежда извън града и да се внася само чистото електричество.
Можем най-малко да намалим до минимум използването на енергия в града и да започнем да превръщаме покривите и фасадите на сградите в зони за производство на възобновяема енергия.
В Сингапур това за жалост е ограничен вариант, но в дългосрочен план може да осигури 20-25% от нужната енергия, ако покривите, зоните между сградите, те самите и фасадите им, се използват за тази цел.
Нарича се дигитален климатичен град-близнак и ще измери как промените по градоустройството влияят на ефекта на топлинния остров.
Това ще рече не само дигитално да моделираме геометрията на сградите, но и транспорта, изолацията, температурата, слънчевата радиация, местното време и климат, дори микроклимата на града, водата, движението на хора в града.
Можем да пресъздадем сценарии и да ги тестваме, преди наистина да ги реализираме.
И ако дадат добри резултати, ако сме сигурни, че ще сработят, чак тогава започваме да строим.
Сингапур е един от малкото градове, които комбинират научния подход с този много добре доказан градоустройствен метод.
Чрез държавните си институции Сингапур е постигал много в миналото.
Ако продължава да следва научния път и със знанията, които вече има, смятам, че ще бъде по-удобен град за живеене в бъдеще, дори много повече от днес.