Дългите работни часове нарушават баланса работа-свободно време в банковия сектор и това не е нещо ново. Но начинаещите служители поставиха тези оплаквания пред очите на всички.
На младите анализатори работата им в първата година е да правят презентации. Как да изложат аргумент пред управата? Правят презентация, почти по рефлекс.
В тази дигитална презентация от 11 страници, на всяка от които стои логото на Goldman Sachs, на финалния слайд анализаторите показват неофициалното си проучване за работните условия. Те откриват, че средно работят по 95 часа седмично и спят по пет часа на нощ.
Най-мрачната част са някои от приложените писмените коментари в презентацията. Един анонимен младши банкер пише, че изпитва физическа болка в тялото през цялото време. Друг казва, че в един момент няма време за ядене или душ, че работи по 24 часа.
Презентацията съдържа и предложения за решения на всичко това, например определяне на максимум 80 работни часа седмично, което, разбира се, е двойно повече от стандартната работна седмица.
Предлагат и въвеждането на правило в петък вечер да се работи най-много до 21 ч., това е специфично за Goldman Sachs. Въведоха го през 2013 г., когато се разчуха работните условия на стажантите и младшите служители.
В много фирми има поколенчески сблъсък млади-стари в лицето на управата, които е трябвало да преминат през целия този процес. Току-що споменах политиката за край на работното време в 21 ч. при Goldman Sachs. Това е от 2013 г., след смъртта на стажант в Bank of America.
Голяма част от промяната е свързана с набирането на персонал. В следкризисния период, последвал кризата от 2008 г., големите банки се надпреварваха със Силициевата долина за талантливи служители и трябваше да направят банковата кариера по-атрактивна. Но можеха да кажат: “Елате тук и работете като младши анализатор две години. И ако оцелеете, може един ден да ви повишим до партньор и да спечелите куп пари“.
Тази кариера е много по-неатрактивна за младите служители. Тя е и по-трудно постижима, дори в Goldman, където броят на партньорите силно намалява, а новият й директор Дейвид Соломон орязва заплатите. Социалният договор в смисъл „разрушете си живота за няколко години, за да получавате после много пари“ вече сякаш е невалиден.
Другият фактор, разбира се, е COVID кризата и общата ситуация. Хората си работят от къщи и на много места границите между работа и свободно време все повече са размити при пандемията.
Разбира се, предприемачите са в най-добра позиция в момента, а финансовите анализатори са някак в центъра на бурята.