Това, което ме държи буден нощем е същото, което дадох и преди като отговор на същия този въпрос преди време – респираторен вирус с висока способност за разпространение и с висока способност да причинява висока заболеваемост и смъртност.
Ние все още сме в разгара на сериозна епидемия и има едно нещо, което ме притесняват и заради настоящето, и заради бъдещето. По отношение на настоящето, това е преждевременното оттегляне на методите за смекчаване на ситуацията. Сега сме се стабилизирали в едно плато, има рязък спад в случаите след големият скок, когато имахме между 300 и 400 хиляди случая на ден и между 3 и 4 хиляди смъртни случая. За наш късмет и щастие, имаме понижение. Но достигнахме плато при около 50 хиляди случая дневно – едно неприемливо високо ниво. Притеснението ми е, че ние преждевременно отстъпихме и не дадохме време на ваксините да продължат да предпазват страната.
По отношение на бъдещето и въпросът, който зададохте, притеснението ми е, че ни липсва обща памет за научените уроци. И не гледаме на случилото се с нас тук и нещата, които трябва да направим в бъдеще, за да не допуснем това отново да се случи. Но аз ви благодаря, защото Конгресът ни оказа изключителна подкрепа в това, което направихме. Факт е, че много от успехите ни с ваксините се дължат на подкрепата, която получаваме от десетилетия от Конгреса.