Като вземем числата, като вземем заплатите, проучването ни не включва брутните приходи преди облагане. Така че при сравняването на Великобритания и САЩ, например, в разглежданите щати хората плащат по-малко данъци, а във Великобритания може и да плащат повече, но имат и по-добри здравни пакети, имат и повече образователни придобивки в сравнение със САЩ.
Образователната система по света има големи разлики в отделните страни. Много американци биха се изненадали от достъпа до образование в редица други страни.
Чарли, чудя се, впрочем, дали това всъщност има значение, като визираме местоживеенето. Поне такава теза се прокрадва тук, в гр. Ню Йорк. Виждаме го при хората от Уолстрийт, местещи се във Флорида, защото данъците там са по-ниски.
Дали това е основателен мотив за преместване?
Интересен ракурс. Мисля, че е водещ за мнозина. Един данъчен консултант но богати и високоплатени хора каза, че това де факто не е така. Че хората са склонни да отчитат фактори като училища, култура. Като разгледаме събрания дотук списък, Франция е някъде около дъното му. Но, разбира се, сред мотивите е и „дори да ми вземете към половината заплата, пак искам да живея до Айфеловата кула“.
Разбира се, говорих и с адвокатка със скъпа клиентела, участваща в проучването. Тя каза, че хората, които печелят добре, следят внимателно нещата и че са възможни големи промени при промяна на параметрите.
Незадължително данък богатство, но и модел като американския, тук и в Европа доста се говори за него и то особено сред най-богатите. Този глобален данък богатство изостря силно вниманието.
Нобеловият лауреат Пол Кругман заяви преди няколко седмици по радио Bloomberg в общи линии, че в живота има и по-важни неща от данъчната Ви ставка в отговор на въпроса как богатите гледат на начина си на живот.
Няма реални доказателства още, ще трябва да изчакаме миграционните модели тук, в САЩ, дали повече хора ще се изселят от Ню Йорк във Флорида, както видяхме в началото на пандемията.