Кралица Рания: Пандемията е стимул

Тази пандемия е стимул. Докато светът беше застинал, международните пътувания бяха стопирани, световните вериги за доставка бяха нарушени и всичките ни движения бяха ограничения, всички ние имахме време да преоценим  средата си, самите себе си, собствената си личност, както и света като цяло. Очевидно нещо не работи както трябва. Науката си беше на мястото. Видяхме протести, движения от „Окупирай Уолстрийт“, през „Животът на чернокожите има значение“ до движението Me Too.

Човек може да е съгласен или не с част от тези движения, но в крайна сметка те са вик на протест, сигнални знаци за това, че нещо основно трябва да се промени.

Знаете ли, много отдавна се даваха обещания за нуждата от да се съчетае печалбата с достойната цел, за прехода от частен към държавен тип капитализъм. Но сега е дошъл точният момент да се премине от пожелания към  действия. Все повече става дума за инвестиране в социалния капитал. Бизнесите, които се справят добре, да гледат на бизнес успеха си и на социалния си успех като на идентични неща. Защото това е единственият път за постигане  на най-ценния и желан, но крайно рядък компонент на успеха – доверието. Не мисля, че в досегашната история доверието  е било оценявано толкова високо, защото има такъв недостиг  от него. Има глобален дефицит на доверие.

Сега потребителите не искат просто бизнес отношения с контрагентните си компании. Искат да знаят какви са ценностите на тези компании, търсят автентичност.  Познават, когато дадена фирма е искрена, кога иска да сложи зелен параван на имиджа си и кога да осребри модна тенденция. Така че компаниите трябва да се откажат от мисленето, както вече казах, че печалбата  е единствената крайна цел на компаниите.

Така че е повече въпрос на мисъл за създаване на ценност. Корпоративната  гражданска отговорност да не са просто изолирани инициативи в рамките на фирмата. Тя е неразделна част от бизнес модела и етиката на правенето на бизнес.