„Самонаетата икономика на парче“ или „гиг“ икономиката е термин, възникнал в компании през платформи като Uber, Base и DoorDash.
Компаниите твърдят, че прилагат иновативни бизнес модели, чрез които всъщност се свързват клиентите и изпълнителите.
Терминът „Гиг“ възниква през двайсетте години на двайсети век. Джаз музикантите често го ползват като синоним на платено изпълнение. Четиридесетте и петдесетте години бележат възхода на агенции за временна заетост. Към края на деветдесетте години интернет свързва хората чрез сайтове като Craigslists и Upwork.
После стартъпи започват да разработват приложения и сайтове като Mechanical Turk, Airbnb TaskRabbit, но през 2010 г пускането на едно определено приложение преобърна гиг икономиката с главата надолу. В тази година Uber изпълни първата си транспортна поръчка.
Онлайн пазарът на свързване на изпълнители и поръчки цъфти с помощна на нови оптимизации, но все още нерешен си остава проблемът как да се класифицират служителите, които ги изпълняват.
Служител в най-традиционния смисъл на думата е човек, нает от дадена компания, който получава заплата и други придобивки и работи с фиксирано работно време, от 9 до 5ч. Самонаетият изпълнител има пълна гъвкавост – сами определят работното си време, не се отчитат пред шеф, приемат или отказват поръчки и клиенти според желанията си и за определено време.
Има много предимства да си самонает изпълнител, много свобода и много движение.
Но има и недостатъци.
Социално-осигурителната система в страната ни е базирана върху идеята на наемния служител. Което значи, че всички социални придобивки, правото на минималните ставки на заплащане, платеният извънреден труд, гарантирано здравеопазване, правото да заведеш иск за дискриминация, правото на профсъюзна защита, всички тези права са гарантирани на наетите служители и изобщо не се гарантирани на самонаетите изпълнители.