Продължилата с години суша оряза броя на отглеждания добитък, ударил дъното си от началото на 90те години насам. Фермерите се опитват да възстановят стадата си, но в момента темпът не е достатъчно бърз. Ограничените доставки напомпаха цените на телешкото до рекордни нива, направо зашеметяващи за потребителите.
Както и за специализираните ресторанти като Bistecca в Сидни, който сервира седмично до 250 кг първокласно телешко от региона Ривърина в югоизточна Австралия.
Но не само този проблем стои на масата. Ако не можем да достигнем приличен брои глави добитък, рискуваме загуба на износния си дял в част от най-големите си пазари в Китай, Южна Корея и Япония.
Австралия е сред най-големите износители на телешко в света, а рискът от загуба на глобален пазарен дял нараства, ако фермерите нямат достатъчно животни за посрещане на глобалното търсене. А повишените цени в „Долната земя“ вече охлаждат търсенето.
Износните обеми вече спаднаха с 15% миналата година, като цените дори надминаха американските, които традиционно държат палмата на най-скъпо телешко в света. Междувременно силният австралийски долар подрива конкурентоспособността на страната в сравнение с по-слабите валути на Бразилия и Аржентина, които дават допълнително предимство на производителите си. Всичко това се допълва от търговски договори с големи страни-вносители като Япония, Китай и Южна Корея, налагащи високи мита на австралийското телешко в сравнение с американското.
Възстановяването на стадата е едногодишен процес, от теленцето до кланицата. А при реален риск от нова суша увеличението на главите добитък във влажните периоди е от критично значение. Ако то не се случи достатъчно бързо, австралийското телешко може и да отпадне от световното меню.