Силно се надявам да не повторят грешките от 60-те и 70-те, защото те имаха огромно значение не само за инфлацията, не само за макроикономическата стабилност, но и за цялостната политика и настроенията в страната. Те ще трябва да заемат твърди позиции и да са готови да не търсят извинения, посочвайки всеки месец различен фактор, когато инфлацията започне да расте. Те не трябва да забравят, че техният приоритет е макроикономиката.
Когато ги чуя да казват, че няма да вдигнат лихвите, докато нивото на безработица сред различните групи от населението не стане подходящо за това, аз се притеснявам. Защото Фед реално не може да контролира тези проблеми. Това са проблеми, които се решават от антидискриминационните закони, от фискалната политика, от програмите за трудовия пазар. Ако Фед реши да се занимава с нивото на безработица при конкретни групи, без оглед на инфлацията, то това ще е добър начин да докара сериозна инфлация.
Ако приемат инфлацията сериозно, те би трябвало да я следят отблизо и да се готови да донесат страдание, за да могат да контролират инфлацията. Но ако вместо това си кажат: „О, ние се радваме на доверие, инфлационните очаквания са стабилни и няма нужда да се тревожим за инфлацията,“ то по ирония колкото по-оптимистично настроени са спрямо овладяването на инфлацията, толкова по-малко вероятно е тя се е овладяна.