Океанът като грамадна батерия, част 1

Представете си, че океаните всъщност са най-грамадната батерия, че те имат най-големия енергиен потенциал. Движението на вълните е много надълбоко, на дълбочина от няколкостотин метра. А с приближаването до брега, на около 50 метра, цялата тази вълнова маса се движи напред-назад.

В търсене на  способи за намаляване на зависимостта ни от изкопаемите горива, мнозина отправят взор към  един  почти неизползван източник на възобновяема енергия. На теория само вълните по американското крайбрежие могат да генерират над 2 трилиона киловатчаса електроенергия годишно, достатъчно да захранят над половината от страната.

Вълните се усилват и отслабват не толкова бързо като вятъра, което значи, че могат да генерира по-плавно енергия. Едно от предимствата на енергията от вълните е това, че тя може да се ползва като допълнителен енегроизточник, в сравнение с другите възобновяеми източници, ако искате да разширите мощностите й до търговски мащаб.

Десетилетия наред инженерите се опитват да трансформират  енергията на вълните в електричество. Но цял набор технологични и финансови предизвикателства възпрепятстват тези усилия.

В годините между  2006  до 2015 г имаше случаи на фалити в сектора и те в голяма степен се дължаха на липсата на дългосрочни доказани проекти за надеждна вълнова енергетика.

Оттогава компаниите се опитват да развиват технологията с по-стабилен темп и при по-ниски финансови рискове. Но вечният въпрос си остава: могат ли фирмите да създадат съоръжения и технологии, които да  работят на практика? Дали енергията от вълните не е просто нова мода или е нещо, което може да стане основен източник на възобновяема енергия?