Инфлационният риск е застрашителен

Какво ли не видяхме. Видяхме технологичните акции да поевтиняват – това не е гласуване на доверие за бъдещето на икономиката. Видяхме цените на суровините да се повишават – това не прилича на гласуване на доверие за бъдещето на икономиката. Видяхме кредитните спредове да се разширяват - това не прилича на гласуване на доверие за бъдещето на икономиката.  

Не смятам, че всичко това има нещо общо с доверието. Вярно е, че с разширяването на цикъла може да се очаква известно нормализиране на лихвените проценти. Но се наблюдава движение, което е толкова голямо през последния месец, че надвишава който и да е месец от години насам. Същото се отнася и за последното тримесечие. Никой не трябва да е роб на пазара и никой не трябва да е сигурен в каквато и да е прогноза за инфлацията.

При анализ на риска, обаче определено не трябва да пренебрегваме риска от инфлация, не трябва да  пренебрегваме риска от прегряване на икономиката. Притеснява ме, че в момента се наблюдава динамика, която много напомня на 60-те години. Тогава, противоречащи си искания и значителни социални проблеми накараха добронамерени държавни служители, отдадени на професията си сериозни и внимателни служители, да се настроят твърде оптимистично относно възможностите на икономиката и оставиха нещата да им се изплъзнат. От 2% през 1966, инфлацията достигна 6% през 1969 преди да се появят шокови ситуации в предлагането. Струва ми се, че има риск да допуснем отново същата грешка.